Изучихме чиновниците на компютър и английски. Сега им плащаме, че са квалифицираниЕВЕЛИНА ГЕЧЕВАБългарските чиновници като цяло са висококвалифицирани. Особено в последно време. Квалификацията им удари невиждани висоти, след като с нашите пари, сиреч от бюджета, им бе платено обучението по английски и компютър. Простосмъртните сами си ги плащат.
През 2005 г. министър Николай Василев беше изумен - и с право! - от факта, че кандидат-чиновниците нямат тези елементарни умения. Ако ги имаха, нямаше да опрат до предлаганите тогава 300 лева заплата. В частния сектор тази цифра отдавна е седмично възнаграждение.
По същото онова време един проспериращ консултант по европроекти ми каза, че парите от ЕС не се усвояват, защото нашите чиновници масово не знаят английски. Мислех, че се шегува. Оказа се истина. И друго се оказа - че тези, които добре говорят английски, добре се облажват от еврофондовете. И много бързо се изнасят в частната зона като консултанти. Но това е друга тема.
Минало-заминало. Имали сме бол пари, изучили сме ги. Сега обаче се водят спецове и заради невероятните им административни умения заплатите им растат. Вече по-бързо от тези в частните фирми.
Администрацията трябва да е добре платена, спор няма. Депутатите - също. Вярно е, че получаваните от тях пари в момента са несъизмерими с европейските. Но това важи за всеки българин.
Проблемът не е само в парите, а в това, че твърде малко хора в днешната администрация са експерти в некомпрометирания смисъл на думата. Ако човек срещне някъде такова лице, се впечатлява. А би трябвало да е обратното.
Тежкият депутатски труд също е с прогресивно растящо заплащане. Няма как да е другояче, след като то е обвързано със средната заплата. Тя пък расте по свои собствени правила и най-вече по правилата на статистиката, Господ здраве да й дава.
И ако за администрацията е оправдано да взема пари, понеже чакаме от нея реални неща, с депутатите не е съвсем така. От тях няма какво да чакаме. Каквото можаха - дадоха (някакви закони в услуга на някакви хора). Каквото имаха - показаха (перманентно празна зала и законно гласуване с чужди карти) . Каквото искаха - взеха (сами ще решават колко от парите ни да харчат).
Добре би било преди края на мандата си депутатите да последват челния пример на чиновниците и да гласуват бъдещото си редуциране. И без друго половината от тях няма да влязат отново. По-добре да резнат бройката на следващата вълна до стотина души.
Колеги от опозицията, ето такава подписка със сигурност ще успее.

Крайно време е държавата да застане зад спортистите и да спре да се оправдава с повод и без поводИван МастагарковBзел ли е допинг Пламен Константинов, а дали пък не е пила нещо и Тезджан Наимова? Абе, чули ли сте нещо и за гимнастичките? Прословутият български навик да се топи другарчето е на път с абсолютна сигурност да затрие олимпийските ни традиции и целия ни национален спорт изобщо. Няма друга страна, която почва да кисне спортистите си преди още да са се качили в самолета. И то без никой да е давал зор за нищо. Ще се сети ли някой в коя държава и в кой спорт капитанът на националния отбор е разкаран през два континента, за да се изпикае в епруветка. Просто защото някой се е съмнявал. Не че е имал доказателства, ама се е съмнявал. И не че от това съмнение е щяло да произлезе нещо. Всъщност, единственият резултат е осакатяването на отбора и съсипването на психиката на играчите. Ама нека да им е гадно на волейболистите. Не заради някаква обективна причина, а така, за профилактика. Не може някой гадничък плазмодий да тръгва да топи топспринтьорката ни още на летището в София.
"Не е много приятно", каза малко смутено момичето, от което на всичкото отгоре чакаме медал. И как ще бъде? Някой вече е сложил наколенките и сервилно се е отдал на "великите" международни чиновници. Познайте кой ще бъде нарочен за проверка от момента, в който стъпи в Пекин. Познайте защо Станка Златева я "прихванаха" още в самолета? А после с нас се заяждали допингченетага. А с кой да се заяждат? Съвсем услужливо сме си свалили гащите и вазелина сме си подготвили. На олимпийския комитет няма да му се налага да търси грешници. Българите си признават без бой. Няма значение дали са виновни или невинни. Допинг-параноята на родните чиновници вече е превърнала целия ни спорт в казана от вица, в който българския ад е разграден. Дяволите се почиват, защото българите сами се пазят. Тръгне ли някой да излиза, другите веднага го дърпат надолу в огъня. Чудно ли му е на някой защо наши елитни спортисти съвсем сериозно обмислят да се състезават за … Таджикистан. Няма майтап. Истина е. Странното е само едно. Как е възможно в България да се чакат каквито и да било успехи при това положение? Стигнахме дотам, че дори прословутите хронични проблеми с бази и финансиране изглеждат съвсем дребни. Пред целия свят с чиста съвест сме декларирали: "Вижте кво, господа, няма да се натягаме за медали. Ама ако случайно вземем нещо, имайте предвид, че май са се назобали момчетата и момичетата. Ние по презумпция сме мръсни. Е, ако някой вземе медал без допинг… Абе стават и грешки".

Михаил Миков показа червен картон на двама висши полицаи, които бъркат правилата на игратаКристи ПетроваHякак традиционно стана лидерът на „Атака", заобиколен от симпатизанти, да иска отчет за работата на МВР. Даже не се налага да се сменят плакатите. Който и да бъде поставен на министерския пост, ще бъде преследван до дупка. Все ще се намери за какво да бъде освиркван. Няма нищо лошо за който и да било министър да си има някакъв коректив. Но представителите на тази партия започнаха твърде много да преиграват в опитите си да се представят постоянно за жертви. Самоцелните критики, ако не пречат, то и не помагат да се вкара ред в системата. А това е далеч по-спешна задача от тази министърът да се извинява на някой, който се е почувствал обиден. С основание или не. Защото ако не се потвърди, че е имало побой над Димитър Стоянов, Волен Сидеров едва ли ще върне искания жест на министър Михаил Миков. А практиката дава достатъчно поводи непредубедената публика да се съмнява, че всичко е точно така, както твърди лидерът на „Атака".
Ако тази или която и да е опозиционна партия смята, че нещо в МВР не е наред, нека се вгледа по-далече от пъпа си. Защото МВР има наистина сериозни проблеми, трупани години наред. Нямаше как в един момент да не се получи лавинообразен ефект. За един, при това непълен мандат, едва ли системата ще успее да бъде вкарана в коловоза. Но си струва поне да се опита. А това може да се случи само с общи усилия.
Сега, когато шефовете на районните полицейски управления във Враца и Приморско Васил Василев и Красимир Димов са уволнени, тези, които подцениха новия министър на вътрешните работи и още в самото начало му залепиха етикет, че е мекушав, може поне да признаят, че не са били прави. Наказанията на двама висши полицаи, които са объркали правилата на играта „Стражари и апаши" и се броят към вторите, може да са капка в морето. Но все отнякъде трябва да се започне, нали?
Михаил Миков избра правилния подход. Само това е вариантът да се върнат старите правила и играчите да си застанат по местата. Особено в по-малките градове, където винаги се знае кой с кого се е заиграл, има значение, когато подобно поведение на хора с началнически постове не се толерира. Иначе надолу по веригата се получава пълен разпад. А когато стражарите са на една маса с апашите, може да сме сигурни, че отношенията им не спират дотам.