|
|
Актуално: "Нова Зора" - Брой 43 - 25 ноември 2008 г. | Архив
В този сайт се публикуват само избрани статии от в. "Нова Зора". Единственият сигурен начин да прочетете целия вестник (и да подкрепите каузата, която отстоява) е да си го купите или да се абонирате!
От web администратора
| Аршинът на поета |
|
Драги поете,
С теб, както се казва, заедно не сме изяли една торба сол и в разузнавателен дозор заедно не сме били. И все пак през годините аз имах основанието да те чувствам близък. По особен начин още с дебютната си книга ти бе спечелил моята съпричастност. С поемата си “Едно дете разговаря с баща си” ти от други позиции и от други житейски факти бе изпълнил синовния си дълг: да очистиш името на баща си Асен Йорданов от страшното подозрение, че е бил агент провокатор по време на антифашистката съпротива. Това ме правеше солидарен с теб поради обстоятелството, че и аз носех като клеймо през годините последствията от “утежняващите обстоятелства” в биографията на моя баща, служил като царски стражар в продължение на десетина месеца. Той, внукът на поп Минчо Кънчев, безукорният патриот, справедливият, мъжествен, щедър и честен човек само поклащаше глава, когато се случеше да надникне в моите поетични занесии. Може би е съзнавал, че на това поприще той, с тези факти от биографията си, ще хвърли сянка и върху моя път през живота. Когато релсите и скоростта станаха ключът сол от оловно безсъние в моя живот, каквото е битието на локомотивния машинист, той се поуспокои, но само докато излезе от печат първата ми стихосбирка “Баладично всекиднение”, през далечната 1974 г. Както навярно си спомняш, тя бе отличена с шедри литературни награди, заслужени или незаслужени, няма сега да коментирам това. Така или иначе, излизаше, че опасенията на баща ми бяха неоснователни, още повече че имах пред очите си примера с теб: синът на набедения в най-страшния грях - предателство към своите другари, спечели в битката за истината. Аз виждах в твоята победа победа на справедливостта в отново завоюваното от теб доверие и на властта, и партията, на която ти бе обичан син. Още повече че след като беше анатемосан лично от Тодор Живков в края на 60-те години, по това време вече той лично бе протегнал покровителствено ръка над теб и твоето дарование. И ти се превърна в негов любимец, с всичките произтичащи от това обстоятелства. Ти, поете, се превърна не само във водеща фигура на младата художествено-творческа интелигенция, но и струва ми се успя да успоредиш линията на своето мислене с генералната линия на партията. И тя ти беше благодарна за това. Твоите пиеси бяха на сцената на всички театри у нас, поставяха се по сцените на многомилионния Съветски съюз, бяха отличавани и награждавани. Ти, който в началото на своя път на драматург будеше съвести и казваше истини, зовеше за справедливост, по-късно се успокои и изпадна в т. нар. дребнотемие.
|
|
|
| Кой стои зад световната криза? |
|
Валерий Евгениевич, в своята книга „Антисъветщината. Каракондожоли в Кремъл” описахте т. нар. Голяма депресия от 1929 г., която била организирана нарочно. Какво бихте казали за днешната криза?
Не само Голямата депресия, но и всички големи кризи в САЩ от началото на 20 век са изкуствено създадени. Впрочем, президентът Дмитрий Медведе каза в едно изявление, че е било известно приближаването на кризата. Че Русия е предупреждавала чуждестранните партньори, но не са предприемани никакви мерки. А как да го направят? Отвъд океана знаеха не по-зле за предкризисните симптоми. Но нима президентът или съветниците му не са запознати с работите на известния политолог Ралф Епърсън, а и на други автори, които показаха, че такива неща се планират целенасочено заради свръхпечалбите на международните банкови кръгове, а най-важното е да се решат глобалните политически задачи?
Вие смятате, че финансовите и икономически сътредения ще се свържат с политиката?
Несъмнено. Те винаги са свързани. Механизмът на такива манипулации е описан от Ян Козак в книгата му „Без изстрел” – създайте проблем, а после подбутнете хората, които са засегнати, да изискват закони, благоприятни за онези, които създават проблема. Именно с такива методи неведнъж работят финансово-политическите елити, които великият руски философ Илин нарича „световно задкулисие”.
|
|
|
| Отзив от „столицата на корупцията в Европа” |
|
Преди 137 години, когато Ботев е написал фейлетона „Смешен плач”, в Европа, а още по-малко в САЩ, малцина са знаели къде се намира забутаната ориенталска провинция и невзрачната касаба София (с около 20 000 жители), която по-късно ще стане държавна столица. За България научават повече, едва когато европейските консули се изправят пред набучените на кол юнашки глави. И особено, когато американецът Макгахан изпраща от Българско своите разтърсващи репортажи за Батак, където башибозукът и редовният аскер на падишаха „възстановяват етническия мир” С оръжия, получени от демократичния Запад.
По-късно, вече свободна България, води чутовни битки за освобождение на останалите в робство братя и за обединение на нацията. София, която през 1879 г. е избрана за столица на Княжеството, няма как да не се помни поне от премиерите, дипломатите и журналистите в Европа, с всички, произтичащи от това последици. Военните победи при Сливница (1885 г.), Лозенград и Одрин (1912-1913 г.) превръщат българите от „овцекрадците от Долния Дунав” в „прусаците на Балканите”. След две национални катастрофи и едно комунистическо управление, България стъпи на „правия път” към светлия капитализъм с неговата пазарна икономика. После сравнително бързо бе приета в НАТО (2004 г.) и ЕС (2007 г.). И най-вече, в „коалицията на желаещите” да участват в окупацията на Ирак и Афганистан.
|
|
|
| НД “ТРАДИЦИЯ” - член на UEWHG |
|
Национално дружество “Традиция” е учредено през 1991 г. от група ентусиасти-патриоти и регистрирано в Софийски градски съд. То е неполитическа патриотична и културнопросветна общност на български граждани, които проявяват професионални и любителски интереси към традициите във въоръжените сили и силите за вътрешна сигурност по отношение на моралните ценности, войнските ритуали, нагръдните знаци, историческото оръжие и униформените облекла. През своята дългогодишна дейност дружеството е изградило над 25 регионални клона, предимно в областните градове на страната, а членският състав е около 550 души. Дружеството има за своя основна цел съхраняването и популяризирането на традициите в посочените направления, а също така да оказва патриотично въздействие върху населението, и особено върху младежта, за формиране на любов и уважение към защитниците на националните идеали.
Едно от основните направления в дейността на дружеството и регионалните му клонове са възстановките на известни събития и битки от българската военна история и участие в национални тържества, изложбена дейност и др.
|
|
|
| Афроамериканската мечта |
|
В САЩ като че ли се случи нещо не съвсем обикновено. 136 години, след като американските негри получиха избирателно право, за 40-и президент беше избран полунегър, полумюсюлманин Барак Хусеин Обама. Почти целият свят изпадна в див възторг, Африка полудя от щастие и се готви вкупом да се засели в Белия дом, арабите се надяват, че с Израел е свършено, иракчани и афганистанци празнуват своето скорошно освобождение от своите освободители, тълпата от европейски еснафи и ояли се лумпени се задавя от радост...
|
|
|
Първи българи – възпитаници на Московския университет
“М. В. Ломоносов” през възраждането |
|
През Средновековието, още в 10 век, България става център на православието и славянската просвета, книжнина и култура. В това отношение тя дава много на славянския свят и на Русия. Тази голяма славянска страна получи от България не само християнството, но и великото Кирило-Методиево дело, славянската азбука, книжнина и литература. Това е голямата съдбоносна и историческа заслуга на българите.
През 14 век, когато българският народ загуби своята държава и след нашествието на османските турци в Европа попадна под вековно чуждоземно иго, видни последователи на последния български патриарх и книжовник Евтимий като духовниците Киприян и Григорий Цамблак, отидоха сред русите и се наредиха сред първите християнски създатели на руската просвета и духовност.
През 19 век, особено през втората му половина, русите върнаха на българите доброто, което получиха от тях през средновековието. Тогава мнозина млади, будни и ученолюбиви и родолюбиви българи се отправиха на учение към единоплеменна и единоверна велика Русия. Подпомогнати от благородни частни благодетели и организации, те получаваха отлично за онова време модерно средно и висше образование, което им позволяваше да го използват при възраждането на поробеното им отечество. Трябва да се подчертае, че те макар и руски възпитаници, укрепваха своето българско национално съзнание и винаги с готовност се връщаха в страдащата от чужд гнет родина, за да й служат предано, за духовното и политическото й издигане и в стремежа за постигане на националната независимост на българския народ. За извоюване на своя суверена държава. В това свято служене някои от тях дори жертваха и младия си живот.
|
|
|
| Каква ще бъде външната политика на САЩ утре? |
|
Стратегията на Бжежински се различава от тази на групата около Буш в ударението, което поставя на войните с нисък интензитет. Следователно тя в никакъв случай не е по-морална, но е с претенцията, че е по-интелигентна.
Бжежински предлага и други форми на интервенция. Често възприемаме военните интервенции на САЩ като най-видимата форма на агресия. Но в действителност те разполагат със забележително широк диапазон от форми на агресия.
|
|
|
| В памет на Христо Маринчев |
|
„На моя добър приятел и другар Димитър с най-добри чувства и уважение,
Христо Маринчев, зам.-председател на Комисията по въпросите на БПЦ и религиозните култове, пълномощен министър в Министерството на външните работи, София, 1 март 1987г.”
Това посвещение стои на екземпляра на Библията, която Маринчев подарява на свой колега и приятел.
|
|
|
Българите-мюсюлмани - вечни мъченици
на чужда държава и на своята родина |
|
През 60-те и 70-те години на 20 век продължава осъществяването на научно обоснована политика на българската държава за създаване на необходимите обективни икономически, социални и образователно-културни предпоставки, условия и фактори за реализиране на по-нататъшен качествено нов и цивилизован процес на приобщаване на българите мюсюлмани към българската етнонационална общност. През този период и особено през 70-те години в районите с компактно българомюсюлманско население са построени над 30 съвременни предприятия на машиностроенето, електротехническата и химическата промишленост и 40 нови малки производствени предприятия и цехове в по-големите села. Изразходвани са над 43 милиона лева капитални вложения за електрифициране, кинефициране, водоснабдяване и благоустрояване на населените места, за пътно строителство и междуселищните комуникации. Извършва се модернизация на материално-техническата база на селското стопанство, туризма и търговската мрежа, на здравеопазването, услугите, просветата, културата, изкуството. Позитивните явления в различните сфери на материалното и духовното битие на българите мюсюлмани внасят неизбежни постепенни промени в индивидуалното им мислене, бавни рефлексии в тяхното колективно-групово етносъзнание и елементи на относителна устойчивост на българско етносъзнание във все още разколебаното им етносоциално поведение. Несъмнено подобряването на социално-икономическото положение и качеството на живота на българите мюсюлмани оказва въздействие върху етническото им поведение за сближаване с българите християни. Младите българи мюсюлмани започват да променят традиционните стереотипи на своя начин на живот и на отношението си към българската държавност. Тази нова социокултурна реалност се забелязва макар и в по-малка степен, при младите българки мюсюлманки. Българите мюсюлмани са изведени от предишната им локално-групова изостаналост, затвореност и изолираност. Със сравнително висок материален и образователен стандарт те стават активни и пълноправни граждани на модернизиращото се българско общество.
|
|
|
| Заплахата на вековната агресия продължава |
|
Книгата на Веселин Божков „Вековната агресия” е продължение на три предишни негови книги: “Заплахата остава” (2001 г.), “Нашествието на ислямския фундаментализъм” (2005 г.) и “Заплахата настъпва” (2006 г.). За всичките съм писал рецензии, публикувани във в.”Нова Зора”, в които изразих своята положителна оценка за стремежа на автора да покаже на нашето общество опасността, която представлява за националното ни единство националистическата политика на Турция по отношение на България, проявите на протурския национализъм и ислямския фундаментализъм в нашата страна, дейността на ДПС. Мислех, че е изчерпал темата, която третира в своите три книги.
Той обаче ме изненада с четвъртата си книга по тези проблеми, а именно „Вековната агресия”. И след като я прочетох, стигнах до убеждението, че това е най-силната книга от четирилогията. Наистина Божков отново предупреждава нашето общество, че Турция от Освобождението досега не е престанала да води по същество една антибългарска политика, че проявите на протурския национализъм в страната са изключително опасни за развитието на българската нация. Нещо, което той доказваше и с досегашните си книги, нещо, което са ни го казвали и други автори досега, включително и моя милост. Силата на неговата книга се крие обаче в това, че той за първи път в страната използва така широко и задълбочено архивни материали на българската полиция и военното разузнаване отпреди 9 септември 1944г., които доста подробно цитира. Тези многобройни доклади на Дирекцията на полицията, тези справки, донесения, уведомления на областни директори и полицейски служители, на кметове, на командири и офицери от армията му дават възможност да погледне - от позициите на нашите предшественици, - каква е била антибългарската дейност на Турция, на кемалистите, на протурските националистически организации от този период като „Туран”, ”Алтън орду” и други, на учителите в турските училища, на мюсюлманското духовенство.
Няколко неща бяха нови за мен, ще бъдат нови и за читателите.
|
|
|
| Самоуниженията на професора, проф. Василев, деНепредизвикан отговор |
|
Ежедневието става все по-скучно и безлично. В продължение на хилядолетия човекът е успял да си създаде известна защита срещу природните стихии и естествените предизвикателства като смяната на годишните времена, но става все по-беззащитен от управляващите, които сам си избира демократично.
Едва ли има по-несъвършена система от демокрацията за хора, при които демократичното мислене се изчерпва със съзерцание на собствения образ.
|
|
|
| Нямам право да мълчаБългария се нуждае от силна лява партияНакъде отива БСП? |
|
БСП е в криза. Партията, която вече повече от век е общопризната за лява, все повече губи популярност. И това – в условиятга на ограбена и обедняла България!
Когато през ранната пролет на 1942 г. бях приет в редиците на БРП, по-късно БРП(к), БКП и сега БСП, организираните членове бяха малко. При това мнозинството им се намираше в затворите и лагерите. Но симпатиите и подкрепата на народа, с които тя се ползваше, бяха големи. За членството в БРП можеше да си загубиш живота. Нас, като партизани, ни преследваха подобно на диви животни – с полиция, жандармерия, ловни роти и регулярна войска. Въпреки това численият състав на партията растеше.
България попадна в съветската зона за влияние в резултат преди всичко на хода на военните събития и на споразумението между Сталин, Рузвелт и Чърчил в Ялта за определяне на демаркационната линия след завършване на операциите в Европа. Впоследствие, през октомври 1944 г., това споразумение бе уточнено в недостоен пазарлък между Чърчил и Сталин. Но партията зае доминиращо положение в новосъздаденото правителство на ОФ - съвършено заслужено. Това е естествен резултат, който отразяваше нарасналата й популярност.
|
|
|
Истината винаги е една
Предизвикан отговор
Майор Франк Томпсън: “...българите са най-добрите хора на света” |
|
Ще започна направо, с две-три истини. Първата е, че главният редактор на в. “Нова Зора” е мой приятел. И то не от вчера или днес. Ще го изненадам навярно, защото сега ще обявя нещо на всеслушание, а никога не го е чувал от мен: обичам Минчо Минчев! Има нещо много българско и в исполинския му ръст, и в чистото му възрожденско родолюбие, неочаквано съчетани с нежната душа на поет. Когато му стискам ръката и му казвам: “Здравей, Минчо!”, тайно изпитвам гордост; стискам десницата на внука на поп Минчо Кънчев, духовник и революционер, автор на великата ни историческа хроника “Видрица”.
Истина е, че да обичаш и уважаваш България, не е привилегия единствено на нас, българите. Трябва добре да мерим приказката си, когато съдим и сипем грозни думи към чужденците. Ние сме шепа народ, но древен народ. Земята ни може да е “като една човешка длан”, но за нас е цялото мироздание. Не сме много по численост, но е задължително да бъдем и мъдри, и възпитани. Винаги съм считала, че липсата на аргументи у бедните духом ги кара да сипят гняв и грубости. Но когато обидите са лъжливи и несправедливи, получават свойството на бумеранг и... политат обратно. Отправеното злословие удря челата на злоречивите.
|
|
|
| Да стигнем унгарците |
|
След продължилото почти две десетилетия опиянение от свободния пазар, днес всички страни вземат драстични мерки срещу кризата. При това мерките са съвсем, ама съвсем леви.
Национализират се банки, ограничават се високите заплати и представителни разходи. И дори свръхбогати хора се отказват от излишни придобивки. Особено зле ударените от световната рецесия унгарци направо го удариха на преразпределение на богатствата. Страната въведе данък, носещ името на легендарния Робин Худ, според който енергийните доставчици и търговци ще плащат за топлото на бедните унгарци. Това ще стане чрез допълнителен данък от 8 % за енергийните концерни и ще важи две години поред. Според управляващите за една година в хазната на държавата ще влязат 30 млрд. форинта, които ще бъдат раздадени като субсидии на бедни семейства, защото не могат да плащат високите сметки за отопление. Става дума за една пета от населението, което живее в 645 000 панелни апартамента. Заради остаряло отопление и лоша изолация тези унгарци плащат ужасяващи сметки за отопление.
|
|
|
| Национална сигурност или национално безхаберие?! |
|
“Сигурна” ли е националната сигурност и има ли изобщо стратегия за националното ни оцеляване? Две тенденции проличават в целия ни обществен живот: едната е реално отчитане на фактите и трезв анализ, съпътстван от отчаяние, несигурност и безверие, независимо от това дали го показваме, или не! Другата тенденция е пълно безхаберие, бездушие, незаинтересованост, служене на чужди интереси и национално предателство, наричани за краткост – пари! За съжаление втората тенденция е доминантна особено през последните две десетилетия, през годините на “димукрациътъ” по Ж.М.Ж.!
През всичките тези години не остана партия, която да не е проводник на чужди влияния – ту от Запад, ту от Изток, ту отвъд океана, а най-вече от интереса, който, както е добре известно “клати феса”! Без съмнение, това е аксиома – т.е. неоспоримо доказателство! Ако се върнем назад в българската история, без особено усилие ще установим, че през големи периоди от време, втората тенденция, тази на безхаберието и продажничеството на т.нар. държавни мъже е била водеща. Например три четвърти от територията на България – отвъд Дунав, просто са били изоставени... Никой не ни ги е вземал насила, но окото ни е гледало на юг – към богатствата на Турция. Тя също стъпва на Балканския полуостров, стремейки се да завоюва нашите богатства и територия. Но изоставя ли тя бедния, безплоден, почти пустинен Анадол? Напротив – в интерес на собствената си национална сигурност забранява дори на турските войници да превеждат християнки през Босфора, което не им е попречило да си вземат пленничките за жени... Далновидните турски политици, плашейки се от християнизация, са запазили Анадол като източник на турската мощ...
|
|
|
| Венец на абсурдизма |
|
Уважаема редакция,
Два месеца изминаха от „събитието”, по което искам да взема думата, но видяното не ми дава... Затова ви и пиша. Въпросът не е частен, въпросът е от обществена значимост. И аз не мога да мълча.
През 90-те години клакьорите на „синята идея” непрекъснато говореха за времето на социализма като епоха на абсурдите. Наистина, имаше не малко абсурди в пропагандната и социалната практика. Именно те бяха хранителната среда за появата на вицовете. Отдушникът на привидно примирения българин. Успяхме ли да ги преодолеем и да постигнем мечтаната хармония? Отговор на това ни дава филмът „Хълмът на боровинките”, който БНТ излъчи на 8 септември т.г. в поредицата „Филмите на прехода”. Сигурно не случайно. Нали допреди 19 години следващата дата - 9 септември заемаше специално място.
|
|
|
Арендатори - олигарси
за политиката в земеделието на България |
|
Казват, не без основание, че времето в историята на България, означавано като „преход“, може напълно справедливо да се нарече „грабеж“. Или по-точно „големият грабеж“. Защото крадене и грабене е имало през всички времена, но тоталният грабеж, започнал от момента, когато се разбра, че текстът от конституцията – „Обществената собственост е свещена и неприкосновена“, ще се заменя със стария-нов текст – „Частната собственост е неприкосновена“, няма равен на себе си. Веднага „най-предприемчивите“, тези „повратливи хиени“ в обществото, разбраха, че настъпва разграбване на всичко сътворено или наследено от българина през вековете и се хвърлиха в дива надпревара да грабят кой както може и каквото може. Остана до ден-днешен недоразграбена едната земя, която ни е хранила откакто съществуваме като народ. Нея също я „проскубаха“ чиновници, земеразделители или най-вулгарни крадци с коефициенти за редукция, с фалшиви документи за собственост или с лъжливи „кошаревски свидетели“ при фантастичните процедури за връщането й според ЗСПЗЗ. Оцеля в ръцете на истинските си собственици не повече от 80 % от всичката им земя.
|
|
|
| Пазарната икономика на неолибералния капитализъм |
|
Апологетите на неолибералния капитализъм твърдят, че неговата пазарна икономика напълно съответствала на алчността и егоизма на човешкия индивид, че тя го стимулирала да увеличава производителността на своя труд и да допринася за нарастването на общественото богатство, за развитието и просперитета на всяко общество и на човечеството като цяло. Според тях при пазарната икономика на неолибералния капитализъм стопанската дейност на обществото е най-интензивна и най-ефективна, поради което тя била обективно необходима и за другите страни.
За да се разбере същността на пазарната икономика на неолибералния капитализъм, е необходимо да се припомнят някои известни положения на Марксовото икономическо учение. Главното от тях е, че отношенията на хората в производството, разпределението и размяната на материалните блага се определят от собствеността върху средствата за производство – оръдия и предмети на труда, а не от собствеността върху отделни части на общественото богатство. Това е така, защото само въоръжен със средства за производство човек може да произвежда необходимите му средства за съществуване. Ако тези средства за производство са негова собственост, той влиза в едни отношения с други членове на обществото. Ако не са негови – в други отношения.
|
|
|
| А сега накъде |
|
От няколко месеца политолозите коментираха очакваното създаване на коалицията между ЛИДЕР, ВМРО и земеделците на Стефан Личев. А социолозите отсега й дадоха 4,7 % от гласовете на предстоящите парламентарни избори. Само дето всичко почна с фалстарт. Бизнесменът Христо Ковачки, който е неформален лидер и едноличен финансов спонсор на ЛИДЕР, бе задържан в ГДБОП. Антимафиотите претърсили 17-18 негови офиса, както и някои от жилищата му. Повдигнати са обвинения за данъчни престъпления - източване на ДДС в огромни размери. Ковачки бе освободен под рекордната парична гаранция 300 000 лв. Проверката срещу Ковачки е извършвана месеци наред. По предварителни данни прокуратурата и НАП събрали доказателства за данъчни злоупотреби в размер на няколко милиона лева. Преди няколко дни бизнесменът поиска чрез пресата прокуратурата и данъчните органи да го проверят, за да се изясни, че при него всичко е чисто. От НАП заявиха, че си гледат работата съгласно закона, а желанията на Ковачки “няма да променят нищо”. “Проверката дали той си е платил данъците, е най-лесната работа”, добавиха от агенцията в понеделник. От ДАНС пък обявиха, че дори и да проверяват бизнесмена, нямат право да го съобщят. Явно всичко това бе казано, за да се внесе успокоение у Ковачки, преди да му бъде нанесен ударът. Че косъмът на Ковачки не е чист, не е. Неговите интереси са в енергетиката, където той оспорва водещите позиции на бизнесмените Богомил Манчев, собственик на “Риск инженеринг”, и Красимир Георгиев. Чрез “Българска енергийна компания” Ковачки сега контролира 70 % от “Атоменергоремонт”, която се занимава с ремонта и поддръжката на оборудването на АЕЦ “Козлодуй”, както и с модернизацията на енергоблоковете.
|
|
|
| Синоними на ренегатство и корупция |
|
Ако ви е криво, че все ви управляват бивши комунисти, не го взимайте толкова навътре – от Брюксел и Страсбург също ви управляват бивши комунисти.
Тук изобщо нямаме предвид бившите комунисти от Източна Европа ала Атанас Папаризов или Илияна Йотова, които сега са комисари, висши чиновници или евродепутати. Имаме предвид бившите комунисти от Западна Европа.
Бивш комунист е например Жозе Мануел Дурао Барозу, самого предводителя на Европейската комисия, ще рече на евросъюзното правителство. Другото, което не е лошо да знаете за него, е, че той е провален министър и премиер на родната си Португалия. Бивш комунист, който и до днес се гордее с червеното си минало, както и провален политик, за когото португалците не щат и да чуят – как да не направиш такъв удобен от всякаква гледна точка уникат министър-председател на капиталистическа Европа!
|
|
|
| Баракоманията – джи пи за болни евангелисти |
|
Разумните хора с добре прочистени уши и бистър ум още не могат да се начудят на тази част от света, която е изпаднала в баракомания. Могат ли баракоманиаците да повторят след два-три дни дори една десета от словесните послания на Обама? Какво конкретно приказваше въобще той в предизборното си бърборене? Нищо конкретно. Имаше внушения, символи, хиперболи, благи думи, благи усмивки и най-вече откровени празнословия. Имаше американски оптимизъм, американско благоприличие с въртящи се наоколо баби, съпруги и дечица, американска пасторалност.
Формулите на Обама бяха смесица от приказки на прогресивен комунист от времето на пролетарските революции и нещо като послания на евангелистки пастор от началото на 21 век. Но аудиторията в САЩ това и иска. Пък дори им изглежда и ново. На всичко отгоре тази аудитория взе да обеднява за първи път от 80 години насам. Редовият американец днес е нещо като болна българска баба при средностатистическо българско джи пи. Можеш въобще да не я лекуваш реално, но трябва да й кажеш добра дума и да й обещаеш, че ще се излекува. При това положение бабата си мисли, че има много добро джи пи, защото „много хубаво приказва”.
|
|
|
| Има ли български етнически модел? |
|
Въпросът е риторичен. Модел означава нещо, което може да се повтори, да се възпроизведе или поне да се следва. Моделът е концепция, която води до предсказуем резултат. Разсъждавайки така, от модела, който нарекоха „български”, резултатът вече е налице в Кипър и в Косово, а именно - завоюване на част от територията на суверенна държава от малцинството, което не признава управлението на държавоопределящия етнос. Т.е., нищо ново в „българския етнически модел”. Този термин нямаше да се появи в „новоговора”, ако демокрацията в България означаваше власт на закона. Защото няма страна, членка на Европейския съюз, която да допуска безнаказано суспендиране на Конституцията, разрешавайки да се пренебрегва забраната етническа партия да развива политическа дейност. От друга страна, този модел стана възможен именно благодарение на безхаберието, с което бяха изоставени подписаните с толкова усилия Хелзинкски споразумения (1975 г.) за ненарушимостта на държавните граници в Европа, установени след Втората световна война.
Когато гостувахме на парламента в Кипър във връзка с 20-годишнината от нахлуването на турската армия и анексирането на 1/3 от територията на острова като севернокипърска турска република. Тогава нашите домакини ни предупреждаваха: „Внимавайте! За Кипър на турците им бяха необходими 20 години. С тази партия (ДПС) в българското Народно събрание за турска автономия ще им трябват и по-малко!”
|
|
|
| Писмено уведомление |
|
Драги читателю, драги приятелю!
С настоящето изпълняваме журналистическия си дълг да те уведомим писмено, че и ти – както всички останали българи, - отново спонсорираш Муамар Кадафи.
Това ти се случва минимум за трети път. При първия т. нар. политици опростиха от твое име над 1 млрд. либийски дълг към България, без дори да става дума за лихвите. При втория – мъдрите ни управници пак те окрадоха със 700 млн. лева, за да освободят медицинските сестри от лапите на същия тоя Кадафи. Само тези 700 млн. лв. означават, че от всеки наш сънародник – от току-що роденото дете до последния столетник – са ограбени с по 900 лв.
|
|
|
Кой не желае да се учи от историята,
или лъжите на Михаил Саакашвили |
|
През 19 век в Русия има двама големи учени-историци: Сергей Соловьов (бащата на известния философ Владимир Соловьов) и Василий Осипович Ключевски, който живее до 1911 година. И двамата са професори-преподаватели в Московския университет „Михаил Ломоносов”. Съчиненията на Ключевски бяха издадени преди три десетилетия в девет тома. В петия том той разсъждава и върху отношенията между Русия и Грузия, върху тяхното възникване и развитие. Ето най-интересното от неговия текст:
„Според Белградския договор от 1739 година владенията на Русия на югоизток стигнали до Кубан; по река Терек отдавна съществували руски казашки селища. По такъв начин, като стигнала до Кубан и до Терек, Русия се оказала пред Кавказкия хребет. В края на 18-ото столетие руското правителство съвсем не смятало да преминава през този хребет, защото нямало нито средства за това, нито желание, но зад Кавказ, сред мохамеданското население живеели безмислен живот няколко християнски княжества, които, като усетили, че русите са наблизо, започнали да се обръщат към тях с молба за закрила. Още в 1783 година грузинският цар Ираклий, притискан от Персия, приел закрилата на Русия; Екатерина Велика била принудена да изпрати зад Кавказкия хребет, в Тифлис, руски полк. След нейната смърт русите напуснали Грузия, където нахлули персите, като опустошили всичко, но император Павел бил принуден да окаже подкрепа на грузинците и в 1799 година признал за цар на Грузия наследника на Ираклии Георгий ХІІ.
|
|
|
|
Тотална американизация:
- Вуте, колико е акъло на управниците ни?
- Два инча!..
карикатура: Тодор Цонев
|